НА ЧАША ЧАЙ В СЛОЖНИТЕ РАЗГОВОРИ С ДЕЦАТА
Как да осигурите психологическа подкрепа на вашето дете по време на COVID-19 и след това?

Пандемията от COVID-19 доведе до кардинални промени в живота на хората във всички точки на света, като децата безспорно са сред най-засегнатите от ситуацията. Пренасянето на училищното образование вкъщи, затварянето на градини и ясли, изолацията от роднини и приятели, и не на последно място – страхът от невидимата опасност, са само част от предизвикателствата, пред които бяха изправени децата и младежите.

Кога ще се върнем в училище? Ще можем ли да ходим на почивка през лятото? Кога ще можем отново да се срещнем с бабите и дядовците си? Колко дълго ще продължи ситуацията с коронавируса? ... Това са само някои от въпросите, които децата задават към нас – възрастните. Ето защо, докато изготвяме плановете си за възстановяване, е много важно да се съобразяваме с нуждите и правата на децата ни, както и да отдадем заслуженото внимание на тяхното мнение и притеснения.

С бавното завръщане към по-нормален ритъм на живот идва и моментът да се запитаме:

• Какви са емоциите, нуждите и мислите на най-малките представители на нашето общество?
• Успяхме ли като родители и възрастни хора, да се погрижим за защитата на най-добрия интерес на децата, както и за това питанията и вълненията им да получат адекватен отговор?
• Какво можем да направим оттук нататък, за да съдействаме на децата в справянето с последиците от кризата?

На въпроса: Дали да говорим с децата за COVID-19? Отговорът е въпросът:

КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА ЗА COVID-19!

Децата са много наблюдателни, любопитни и задават трудни за отговор въпроси. Много естествено е да искаме да ги предпазим, като им спестим всичко неприятно, произтичащо от настоящата ситуация, но истината е, че това е нелека задача. Те ни виждат и чуват какво говорим и как реагираме, следят и другите членове на семейството за изказвания и реакции, гледат по-възрастните, за да разберат какво се случва, говорят помежду си, обсъждат наблюденията си.

Важно е да говорите открито и честно с децата си.

Отвореността и споделянето на информация може да намали създадените в тях безпокойство и объркване и да промени погрешните разбирания. Децата имат силно развито въображение, което може да провокира и ненужно безпокойство в моменти на стрес. Те неминуемо по някакъв начин са чули за коронавирус и в някаква степен дори страдат от рязко наложените промени около тях, като например необходимостта да носят маски за лице навън, да внимават какво пипат и да не се докосват по лицето преди да са измили ръцете си. Допълнителнни източници на дискомфорт, с които те за първи път се сблъскват, са домашната форма на обучение; ограниченият контакт с приятели; неяснотата кога ще могат да се върнат обратно в класната стая и дали решението за „отпускане на мерките“ няма да е за кратко; какъв ще е ритъмът на „можем да отидем на сладкарница“ и „оставаме вътре до следващото намаляване на забраните“. Старата конкуренция за телевизионния екран сега е изместена с досадата от уроците пред екрана на лаптопа и копнежа по играта в парка.

Като родител Вие сте най-добрият източник на информация и успокоение.

Създавайте и поддържайте психологически здравословна среда, за да се чувстват децата Ви комфортно да споделят за коронавирус, за безпокойствата си от чутото наоколо, за променените на плановете в игрите с приятели, за верните и неверните твърдения по темата.

От ключово значение е да се опитате да намерите здравословен баланс между конкретната информация и адекватното поднасяне за възрастта им::

• Отговаряйте на въпросите им открито, без да ги затрупвате с твърде много информация и без да ги плашите.
• Не рисувайте неясни и мрачни картини на бъдещето.
• Предоставяйте решения след всяко ограничение, за да може детето да си представи по-ясно картината, без да преживява тревога и безпокойство от нея.
• Ориентирането в неизвестното ще му помогне да генерира идеи и негови лични стратегии за справяне с ежедневните нови правила, улесняващи адаптацията му.

Разберете как се чувства детето ви.

Децата могат да имат широк спектър от емоционални отговори и реакции, някои от тях може да са много притеснени или тревожни, а други да си мислят, че това не е голяма работа и е супер, че не ходят на училище. И в двата случая е ценно да знаете как те се чувстват относно промените в ежедневието им. Следвайте гъвкаво децата си. Някои деца може да искат да прекарат много време в разговори, а други да не изглеждат заинтересовани или да не задават много въпроси. И двата варианта са ОК.

На чаша чай разговорите винаги са по-приятни, а и отпускащи, провокиращи към взаимност и споделяне.

Осигурете както комфорт, така и честност. Съсредоточете се върху това да помогнете на детето си да се чувства в безопасност, но бъдете искрени. Не предлагайте повече подробности, отколкото Вашето дете се интересува. Например, ако децата питат за затварянето на магазините, адресирайте техните въпроси. Разберете какво точно им е нужно, от кой магазин, за какво си мислят. Много е възможно да успеете да осигурите търсеното нещо и затворените магазини да не са вече проблемна тема, носеща чувството за ограничение. В случай че темата не се появи, по-добре да не я повдигаме. Същото се отнася и за всички други „особени“ въпроси и теми.

• Твърде много статистика за смъртни случаи от новинарските емисии правят обичайното време за вечеря на семейството пред телевизора всичко друго, но не и добра идея.
• Не им претоварвайте слуха и не насищайте страховете с поредната новинарска емисия.
• Изгасете телевизора. Изгледайте новините след като сложите децата да спят.
• Ако все пак се случва децата ви да са изложени на новинарските емисии, гледайте ги заедно с тях, за да можете да филтрирате и интерпретирате това, което чуват.

Искате да сте сигурни, че децата ви получават коректна информация - и искате те да я чуят от вас.

Първо разберете какво вече знае Вашето дете. Задавайте въпроси, съобразени с възрастта на детето. По-големите може да попитате: „Какво мислиш за коронавируса? Какви въпроси имаш?“ На по-малките бихте могли да кажете: "Имаш ли въпроси за вируса, за който всички говорят наоколо?" Това Ви дава възможността да разберете какво знаят деца, а също и дали чуват грешна информация, дали разбират погрешно това, което чуват.

Ако детето ви пита за нещо и не знаете отговора, бъдете откровени, използвайте въпроса като шанс да разберете заедно. Говорете спокойно и успокояващо за тях. Обяснете, че повечето хора, които се разболяват, чувстват вируса като настинка или грип. Децата усещат, когато родителите се притесняват, затова, когато говорите за корона вирус и новините по тази тема, използвайте спокоен глас и се опитайте да не изглеждате разстроени, изплашени, или плашещи за тях. За малките деца е добре да знаят, че болниците и лекарите са готови да лекуват хора, които се разболяват, а по-големите може да информирате, че учените работят за разработването на ваксина.

Осигурете на децата пространство да споделят страховете си.

Естествено е децата да се притесняват: „Мога ли да се разболея? Може ли да ми се случи това?“ Практично успокойте детето си, че децата изглежда не се разболяват като възрастни, а и ако спазват мерките за хигиена, това много трудно ще се случи. За по-малките, подкрепете обясненията си през образователни книжки за оцветяване – така с лекота могат да четат за коронавируса и как да се предпазваме, да се занимават и в същото време да тренират фината моторика на пръстчетата си за писане.

Помогнете на децата да се чувстват в контрол.

Създайте и нови ритуали за това – достатъчно сън и миенето на ръцете им могат да помогнат да останат здрави. Бъдете модел за подражание и нека децата Ви виждат да миете ръцете си често!

С най-малките деца играйте!

Какъвто и да е стилът ви на възпитание и комуникация с децата ви, дори да говорите с тях „като с възрастни“, както някои родители избират, не забравяйте, че играта е техният език. Играта позволява емоционална изява и насърчава детското развитие. За по-малките деца с по-слаби езикови умения играта е от съществено значение за комуникацията със света, изразяване и цялостно справяне не само с тази, а с всякакви трудни ситуации в ежедневието им.
Използвайте подходящи за тях начини да направите миенето на ръце забавно, пейте любима песен за 20 секунди, изработете си модел от поредица думи и жестове за всичките неприятно повтарящи се ритуали по поддържане на хигиената, импровизирайте и играйте. Нека децата да са заети постоянно с нещо.

Тийнейджърите слушайте!

Може би сте забелязали, че тийнейджърът Ви не приема сериозно коронавируса? Характерното за тази възраст разграничаване от другите, стремежа към уникална идентичност и различна лична позиция може да доведе до усещането за непобедимост и недосегаемост, до увереността, че рисковете от непредпазливото социално общуване не се отнасят за тях или тяхната възрастова група. Няма две мнения, че това е интересният етап от живота, в който децата Ви искат да бъдат третирани като възрастни и именно затова ще ви е трудно да им казвате или „диктувате“ какво да правят. Слушайте какво казват, какво говорят помежду си, какво е отношението им към настоящата ситуация. Опитайте да се поставите на тяхно място и да разберете какво мислят, какви са безпокойствата им, за да Ви допуснат истински в техния свят. Също така тийнейджърът е склонен да бъде провокиран да опитва нови неща и затова интересните и разчупени идеи вероятно ще свършат по-добра работа в трудните моменти на ограничения.

И ако с по-малките трябва да импровизирате и да играете, с тийнейджърите бъдете креативни към провокирането на тяхното участие в семейния живот и принос към него. Нека Вашите деца знаят, че е нормално понякога да се чувстват стресирани. За всички е така! Разпознаването на тези емоции и управлението им помага за изграждането на емоционалната устойчивост.

Весна Ненчева

Дипломиран психолог, коуч и преподавател по психология

*В статията са използвани източници - виж списъка.
- https://kidshealth.org
- https://www.psychologytools.com
- together.stjude.org
- National Association of School Psychologists (NASP) www.nasponline.org
- Child Mind Institute Inc. https://kidshealth.org